ВЕЛОАЛЕЯТА  НА САНДАНСКИ – БЕЗМИЛОСТЕН СБЛЪСЪК НА ХОРА И КОЛЕЛА

Ваня Христова

фото: Десислава Ашикова

Още с повявата си на главната улица на Сандански велоалеята предизвика огромен интерес и учудване. Повечето от хората в града очакваха веднага след нея да се появи и нещо друго, което допълнително и категорично да показва, че в очертаното с жълти ивици платно ще се движат велосипедисти. Такова нещо обаче не се появи и велоалеята продължава да не може да си извоюва позицията на място, забранено за пешеходци. Появиха се и редица конфликти – колоездачите отстояваха своето право, защитено от лентата, а пешеходците ревностно бранеха тази част от улицата с довода, че това все пак е пешеходна зона и е редно да си остане такава. Оказа се, че на места тя е и единственото сенчесто място на улицата. А в тази жега - иди че мръдни оттам слънчасалия пешеходец, за да минат тези с колелета!

Заедно с конфликтите се появиха и инциденти – блъснати деца или възрастни хора, именно на велоалеята. Това доведе до ожесточени спорове относно разумно ли е да съществува й на главната улица на града. Според пешеходците – категорично не, защото събраните на групи волосипедисти, често карат толкова неразумно, че е въпрос на време да стане някоя непоправима беля. Според колоездачите – да, защото тези, които карат колела имат своето право да се движат по главната улица на града. Стигна се до там, че групата на ГЕРБ внесе предложение до кмета на общината Андон Тотев за премахване на велоалеята и преместването й на друго по-безопасно за всички място. Отговорът на кмета и общината ще стане ясен по-нататък във времето. А дотогава спорът между пешеходци и велосипедисти ще продължи. 

Истината е, че и преди появата на велоалеята колоездачи по главната улица не липсваха, инциденти също. Още повече, че някои от момчетата с колела могат да бъдат наистина опасни и за себе си, и за околните. А и главната улица на Сандански далеч не е единственото място на което те демонстрират уменията си /включително и каране на една гума/. От друга страна велоалеята е нещо, което трябва да притежава всеки град, който има претенции, че е развит. Дали обаче мястото й е избрано правилно и дали няколко кутии с боя могат просто така, като с вълшебна пръчица, да превърнат част от главната пешеходна улица на града в зона за колела!?

Докато тези въпроси чакат своите разумни отговори пешеходци и велосипедисти ще продължат лютия спор помежду си, а реплики като: „Госпожо, бихте ли се махнали,защото ходите по велоалеята!?” и „Това е улица за пешеходци, а не спортна площадка!” ще се чуват все по-често.