Холандска фондация направи дарение за социално слаби от Сандански

Холандска фондация дари 285 пакета с хранителни продукти за социално слаби ученици и членове на клуба на глухите хора . Инициативата се провежда за пореден път , като тази година пакетите съдържат разнообразни хранителни продукти , с които да бъдат подпомогнати за празниците.

Разгорещени страсти в ОбС Сандански, по повод една корекция

Едно неочаквано появяване на представители на Изпълнителна агенция пътна инфраструктура на вчерашната сесия на ОбС Сандански внесе толкова смут и напрежение, че направо не е за вярване. Поводът за визитата на господата и дамите бе предстоящото строителство на ЛОТ 4 от автомагистрала Струма и корекциите на движението, които то ще наложи. Оказа се, че за няколко месеца селата Вълково, Струма и Лебница ще трябва да "приютят" трафика на главен път Е79. Което логично не се харесва на живеещите там. По много причини и все важни. Като най-опасни и нежелани бяха посочени тежкотоварните автомобили, които според жителите на селата и представители на администрацията за кратко време ще повредят водопровода на село Струма , който бил само на 80 см. под асвалта. Освен това, на места селските пътища били толкова тесни, че два тира било невъзможно да се разминат. А и мостът на "Мамин Кольо" не давал възможност тежкотоварните камиони да правят завой. Негативната реакция на част от съветниците изненада повече от неприятно представителите на агенция пътна инфаструктура, проектанти  и областно пътно управление, които заявиха, че пътят така или иначе е на агенцията/освен мостът/ и те не се нуждаят от нечия благословия, за да приведът плана си в действие. В името на добрия диалог между институциите обаче, всички си дадаха среща на извънредна сесия другата седмица. Явно и тази корекция /на движението/ ще се помни.

Изкуството да шофираш в Сандански

Да шофираш по улиците на Сандански си е изкуство и умение. Да успееш обаче да паркираш или просто да спреш са секунда някъде, си е чист късмет. Кой ли не обследва и анализира улиците на града, за да каже къде и какво да се направи, за да се отпуши трафика. По този повод няколко улици в Сандански се сдобиха със статут на еднопосочни, ама и това не помогна много. Други улици станаха еднопосочни от немай къде. Улицата, на Енергото иВиК, например. Там, освен, че си даваш парите, се налага да обикаляш като луд с колата за да намериш късче свободно място, в което да я пъхнеш. Улицата на Земеделската гимназия също е трудна за минаване. А времето от 16:30 до 18:30 е кошмарно за всеки шофьор, минаващ по булевард "Свобода" и в района на Дома на културата /особено там/. Спрелите автомобили са навсякъде, а задръстванията са почти като по филмите. От общината отговарят всеки път едно и също - улиците са тесни, градът е малък, колите са много, места за паркиране няма. Какви са решенията?!

Да чакаме де ни разширят улиците - една ли!

Да ни построят паркинги - малко вероятно!

Да се разшири градът - може, ама с това и колите ще се увеличат!

Остава едно - както беше казал един класик преди много години - "това е положението, ако никеш ой си пеш"

До 7 декември свиневъдите и птицевъдите могат да подават заявления за субсидии

В областните дирекции на фонд „Земеделие” от вчера до 7 декември свиневъдите и птицевъдите могат да подават заявления за субсидии, които ще покриват допълнителните им харчове, свързани с хуманното отглеждане на животните. Птицевъдите ще получат помощ, ако прилагат поне една от трите мерки – да използват фуражи, съдържащи деоксиниваленол; да гарантират оптимално хранене на птиците и да използват вода, която е с качествата на питейната.

Деян Енев представи нова книга в библиотеката на читалище "Отец Паисий-1919" Сандански

                               

                                       Деян Енев vs Бойко Ламбовски

                                 



 Неочакваното в книгата е, че белетристът Енев е автор на стихове, а поетът Ламбовски - на разкази. И двамата са доволни от смяната на ролите, защото вече са проверили на практика, че ако белетристиката е средството, с което се лети, поезията е самото летене.


        

  

в библиотеката на читалище "Отец Паисий - 1919"

Read more: http://www.sandanski1.com/sandanski1.php?subaction=showfull&id=1353618568&archive&start_from&ucat=34#ixzz2DAxkThwU

в библиотеката на читалище "Отец Паисий - 1919"

Read more: http://www.sandanski1.com/sandanski1.php?subaction=showfull&id=1353618568&archive&start_from&ucat=34#ixzz2DAxkThwU

Помощи ще има за всички от сърце

След няколко дни се очаква раздаването на хранителни помощи от БЧК в Сандански и общината да започне отново. За момента раздаването на продуктите е спряно/а в селата на общината въобще не е започвало/, поради изчерпване на олиото и меда. От БЧК Сандански съобщават, че в момента, в който в склада има достатъчна наличност от всички продукти, раздаването ще започне отново. Категорични са, че няма вариант, при който хората попаднали в списъците за помощи да не получат такива. А нетърпеливи има - в първите няколко от дни от раздаването на помощи в Сандански се е наложило полиция да охранява склада на БЧК и продуктите. Явно тук в сила е фразата,  помощи - семейство хранят. За колко време обаче...!?

Идва ред на поликлиниката в Сандански

В понеделник от 17 часа, в залата на съветника ще се проведе среща на общинското ръководство на Сандански и представители на лекарите, работещи в поликлиниката. Поводът за срещата е обсъждане на детайлите по бъдещата приватизация на лечебното заведание. През лятото, темата предизвика люти спорове между общинари и медици. Повече от 90% от работещите в поликлиниката лекари се обявиха категорично против приватизация на поликлиниката, с мотива, че това ще превърне Сандански в единствения град без общинска поликлиника, а всяка една смяна на собствеността ще наложи затварянето на сградата за неопределено време. Според общинска администрация състоянието на сградата в момента е плачевно, а собственикът в лицето на общината няма средства да я стопанисва, затова единственият изход е продажба по Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Успокоението за гражданите е, че който и да купи сградата, не може да променя нейният статут.

Интересното тепърва предстои.

България и Италия домакини на Европейското първенство волейбол през 2015 година

България заедно с Италия ще бъдат домакини на Европейското първенство през 2015 година за мъже , съобщиха Европейската волейболна конфедерация. Кандидатурата на България и Италия се оказа по-добра от тази на Финландия и Естония.Шампионатът ще се проведе в пет града три са - от тях български Варна,Пловдив и София , в Италия срещи ще има в Катания и Месина. Финалът на първенството ще бъде в България и Ще се играе в "Арена Армеец".
Холандия и Белгия пък ще домакинстват Европейското първенство за жени през 2015 година.

Атака срещу Летище Кабул,няма пострадали българи

Летище Кабул е атакувано с ракети днес , съобщиха от Министерството на отбраната днес , откъдето съобщиха , няма пострадали.
  Летище Кабул в Афганистан беше подложено на ракетен обстрел с три ракети.Няма пострадали български военнослужещи и хе са нанесени материални щети.
                                                                                                                                  БГНЕС

И пак „Вихрен”, този път 1925

Нови 20 хиляди лева за закъсалия отбор и учредително събрание през ноември

Всяка точка свързана с футбола и отбора на „Вихрен” внася страхотен хаос и емоции в общински съвет Сандански. И последната сесия не направи изключение. Даже точката бе изтеглена напред в дневния ред, поради изключителната и важност.

Трудничко е обаче човек да се ориентира – кой точно „Вихрен” е на дневен ред този път. Онзи от миналата година, онзи другия или онзи с „Малеш” Микрево. Този път бе „Вихрен 1925”, с президент Георги Манолев. Искането бе далеч по-разбираемо – отпускане на сума в размер на 40 хиляди лева, необходима на отборите в различните възрастови групи да продължат и завършат сезона. А отборът от Сандански през този сезон е част от силната в „А” областна футболна група. Очаквано точката се прие „на нож” от някои общински съветници, които се надпреварваха да кажат защо са против поредната финансова инжекция на поредния „Вихрен”. Техните изказвания пък разпалиха страстите на присъстващите треньори и представители на клуба. Първите припомняха за стотиците хиляди левове потънали в отбора през последните няколко години, без някой да може да обясни за какво и как точно са похарчени. От другата страна пък обясняваха, как вече повече от година работят без пари, само в името на честта и футбола. И така в словесни схватки и взаимни обвинения се стигна до гласуване. Вместо исканите 40 хиляди лева, съветниците решиха да отпуснат 20 хиляди. Да, ама не. Точката не мина, което още повече разгневи футболните гости на сесията. И докато те ядосано се изнизваха от залата на съветника – хоп, прагласуване или по-точно гласуване на нова точка – същата, но с малко допълнение. И чудото стана – 20 хиляди лева ще получи „Вихрен 1925” за да покрие къде, какво може. А на 20 ноември ще се проведе учредително събрание на новия футболен отбор на Сандански, този път общински. Да не повярваш – пак ще правим „Вихрен”!!!

А каква беше целта на всички онези опити правени с отбора през последните месеци и години?! Преминаването от един клуб в друг, добавянето на различни букви и цифри към името „Вихрен” и не на последно място онзи странен брак по сметка с отбора на „Малеш”! В името на едно по-добро бъдеще – едва ли? По-скоро от недалновидност и зле преценен опит да скочиш, по-точно да се надскочиш. Ясно беше, че след напускането на Константин Динев, „Вихрен” трудно може де запази професионалния си статут. Толкова ли беше страшно  отборът да тръгне отново от аматьорските групи и да стигне там, до където му стигат силите, без в него да се наливат безумно много пари и той винаги да се озовава на дъното?! В случая, в Сандански нагледно доказаха, че ако на други места по света пътят нагоре, към върха изисква усилия и много средства, то тук пътят надолу е скъп, много скъп! Но, за футбола е - както казват една чест от общинските съветници.

Думата има,... Учредителното събрание!!!

Ваня Христова

20 години Четвърто основно училище "Св.Св Козма и Дамян"

Показаха, ама не съвсем, проекта за реката

Дългоочакваната среща на инициативния комитет, обявил се срещу корекцията на река Санданска Бистрица с представители на общинска администрация се състоя днес. Днес бе денят, в който протестиращите граждани трябваше да се докоснат до пазения в дълбока тайна проект за реката. Ама не стана. Или поне, не напълно. Само и единставено Ивалина Иванова имаше честта да остане за кратко с проекта. Останалите бяха помолени да си тръгнат и да подадат заявления от свое име, за са получат правото да разгледат проекта. Такива били правилата, регламентирани в някой си закон, цитиран чинно - член по член, алинея по алинея. И така, мистерията около една от най-пазените тайни на община Сандански се запази. А гаданията по отношение на самия проект стават все повече. Едно е сигурно - по този начин община Сандански трудно ще излезе от класацията на една от най-непрозрачните общини в България.

Майки на протест – сега остава някой да ги чуе

В началото на седмицата и майките от Сандански решиха символично да покажат, че се присъединяват към националния протест на родителите, целящ да фокусира вниманието на правителството върху техните проблеми. Броят на събралите се пред сградата на общинска администрация жени, бе не повече от петнадесет. Малко, но за град, в който голяма част от обществото спи непробудно от години, все е нещо. Изтърпявайки насмешливите погледи на една част от общинска администрация, която по това време излизаше в заслужената си обедна почивка, събралите се майки – настоящи и бъдещи, заявиха, че напълно подкрепят исканията на протестиращите в цялата страна. А именно – увеличаване на детските надбавки, които от години са „замръзнали” на 35 лева и изравняване на майчинството през втората година, което сега е 240 лева, с минималната работна заплата, която от началото на следващата година ще стане 310 лева. Още повече, че в публикувани преди дни данни, стана ясно, че прагът на бедност през следващата година у нас ще бъде 241 лева.

Разбира се, часове след протестите, състояли се в по-големите градове на страната, прозвуча и очакваният отговор на министър Тотю Младенов. Пари няма – майките да се връщат по-рано на работа, а за целта правителството ще им построи нови детски ясли и детски градини. Чуха се и познатите аргументи – в България майчинството било най-дълго, в другите държави било в пъти по-кратко. И в пъти по-добре платено обаче. Напомнено бе, че през първата година от отглеждане на детето, майките получават 90% процента от размера на заплатата, на която се осигуряват. А колко от тях са осигурявани на минимална работна заплата?! Много, защото ако в големите градове заплащането е горе-долу, в провинцията положението съвсем не е софийско.

Май е време някой да вземе да покаже как точно се отглежда дете с мизерната сума от 240 лева. Какви точно финансови тънкости и акробатики трябва да усвоиш, за да се справиш. Да подсигуриш необходимите ежедневни консумативи, здравословна храна/което никак не е евтино/ и да облечеш и обуеш детето. Да остане и за теб нещо. А ако бащата не взима заплата от поне 1000 лева, да оставиш нещичко и за семейния бюджет – ток, вода, телефон.

В тази държава безсмислени реалити програми - колкото щеш! Ами да ни направят едно, в което нагледно да покажат как да харчим разумно сумата от 240 лева и да не мрънкаме много. Дебати и дискусии се правят за всичко – ще го има ли АЕЦ –а и ЯЕЦ-а, добра ли е реколтата от краставици, домати и чушки, каква точно комисия трябва да се създаде за разследването на поредния политически скандал, как да слеем един национален празник с няколко работни дни и да си направим една малка ваканция, и т.н и т.н.

За увеличение на парите за отглеждане на дете обаче дори не се умува, защото строгата финансова дисциплина на правителството въобще на го позволява. Въпреки, че някъде финансовата дисциплина далеч не е толкова строга – все се намират министерства, агенции и администрации, които тихомълком прибират т.нар. ДМС – та или допълнително материално стимулиране. Но те са друга бира, както се казва.

И докато чакат полезни съвети /защото увеличение на парите едва ли ще има/, майките ще трябва де справят някак. Как?! Само те се знаят.

P.S Протестиращите майки едва ли имат нещо против изграждането на магистрали и мостове. Просто, голяма част от тях могат да ги видят само по телевизията.

Ваня Христова

В очакване на чудото, наречено вода . В село Пиперица, община Сандански, никого не е имало годна за пиене вода

Докато света с право се удивлява на уникалния опит на австриеца Феликс Баумгартнер, който скочи от ръба на космоса, а милиарди по света гледаха на живо с притаен дъх неговото невероятно спускане към земята, жителите на санданското село Пиперица имат далеч по-простички желания. За реализацията им не е необходим нито висококвалифицирания екип на Бамгартнер, нито финансовия ресурс, похарчен за неговата мисия. Но за разлика от австриеца, които сбъдна мечтата си, мечата на Пиперица все още не е реализирана. А тя е селото да има вода, която хората да могат да пият, с която да могат да мият и да се къпят. Годна вода за пиене в селото не е имало никога. След изграждането на водопровода Петрово-Катунци през 1960 година, жителите на Пиперица отказват да се включат в него, разчитайки на местните природни водни ресурси. Те обаче пресъхват и водата изчезва. Решени да поправят грешката допусната преди повече от половин век, хората живеещи днес в Пиперица, повече от година правят постъпки, за да може водопровода, който вече съществува в селото да бъде включен към мрежата обслужвана от общинската фирма „Увекс”. Със задачата да придвижи въпроса в общинска администрация Сандански се заема журналистът Светла Лекарска, която също има къща там. Следва входиране на писма, списъци с желаещите и неясни, непрофесионални, а на моменти и цинични отговори от страна на различни представители на администрацията в Сандански.

Всичко това, в присъствието на повечето жители на селото, бе разказано на среща с областния управител Костадин Хаджигаев, провела се в Сандански. Стана ясно, че цяло лято хората на Пиперица /повечето, от които възрастни/, са били принудени на носят туби и кофи с вода от съседното село Катунци. За да отговори на исканията на присъстващите са появи и кметът на община Сандански Андон Тотев. Последваха кратки словесни излияния от рода на – „Вие, защо не ми предоставихте писмено искане?”, „Ако продължавате така, скоро няма да имате вода”, което възмути една част от присъстващите, според които заради тази гавра с тях някой трябва да понесе отговорност.

Накрая обаче, като в приказките дойде щастливия край. Или поне щастливото обещание. В най-скоро време комисия, назначена от кмета на общината ще се заеме със случая. Ще провери на място колко ще струва свързването на съществуващия, нефункциониращ до момента водопровод на село Пиперица с този на съседното село Катунци. И ако не е прекалено скъпо двете водопроводни мрежи ще бъдат свързани. В най-скоро време.

И докато други ентусиасти, подобно на австриеца Феликс Бамгартнер сигурно вече обмислят с какво да шашнат и изненадат света в близко бъдеще, в санданското село Пиперица се надяват да бъдат изненадани с нещо по-простичко – и от техните чешми да потече вода.

Ваня Христова

Четвърто основно училище „Св. Св. Козма и Дамян”и Професионална техническа гимназия севключиха в честванията на 100 години от Балканската война

Четвърто основно училище „Св. Св. Козма и Дамян”и Професионална техническа гимназия  се включиха в честванията с изложба  на „Снимки от миналото” от семейните албуми на бабите и дядовците на учениците , конкурс за исторически разказ на тема „Семейни спомени за Балканската война”и презентация на тема „100 години от освобождението на Св. Врач”

Германия отвратена след визитата на Меркел: Неблагодарници, а ние ви плащаме! Read more: http://world.actualno.com/news_403108.html#ixzz28u2Q9DxA

Германия отвратена след визитата на Меркел: Неблагодарници, а ние ви плащаме! 10.10.2012 14:02 2693 13 Снимка: Getty Images / Guliver photo of Германия отвратена след визитата на Меркел: Неблагодарници, а ние ви плащаме! Снимки Германия отвратена след визитата на Меркел: Неблагодарници, а ние ви плащаме! 10.10.2012 14:02 2693 13 Снимка: Getty Images / Guliver photo of Германия отвратена след визитата на Меркел: Неблагодарници, а ние ви плащаме! Още по темата Атина изригна срещу "империалистката" Меркел със стриптийз и камъни Атина изригна срещу "империалистката" Меркел със стриптийз и камъни 09.10.2012 19:00 18 Прочети Ангела Меркел предложи подкрепа на Гърция Ангела Меркел предложи подкрепа на Гърция 09.10.2012 17:00 2 Прочети 25 000 гърци протестират срещу визитата на Меркел 25 000 гърци протестират срещу визитата на Меркел 09.10.2012 15:00 2 Прочети Германската преса днес се обедини в отвращението си от поведението на част от гръцките демонстранти, които се облякоха в нацистки униформи и развяваха свастики в знак на протест срещу посещението на канцлера Ангела Меркел в Атина, предаде БГНЕС. "Германия не заслужава ТОВА", пропищя на главната си страница всекидневникът "Билд", който е най-четеното издание в страната, под снимка на протестиращи в нацистки униформи и свастики. "Отвратителни протести срещу Меркел в Атина. И продължаваме да им плащаме", допълни вестникът. "Достатъчно! Едва ли има нещо по-неблагодарно от това... Тази Гърция, която излезе в центъра на Атина вчера, не принадлежи към еврото", отсече още медията. Визитата на Меркел, която бе първата й, откакто избухна кризата в еврозоната, бе белязана от по-мек тон и похвали за положените от Атина усилия. Канцлерът дори окуражи страната да продължи по "трудния път" на реформи. Но повечето германски медии, изглежда, осъдиха пътуването като провал, що се отнася до сближаването на двете страни, тъй като мнозинството от гърците продължават да винят Меркел за затягането на коланите. "Посещението бе знак на добра воля. Но остава под съмнение дали тихият й израз на симпатия ще бъде чут от демонстрантите", коментира "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". "Едва когато гърците осъзнаят, че "Четвъртият райх" не е виновен за мизерията им, ще видят светлината в края на тунела, която канцлерът запали". Редактор: Десислава Ушатова Read more: http://world.actualno.com/news_403108.html#ixzz28u3NekFA

http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/10/0
2/1917842_fotog

Фотогалерия: (Не)обичайната България на Петър Чолаков

Последна промяна в 12:07 на 02 окт 2012, 13524 прочитания, 10 коментара

   

11/12 снимки в галерията Освещаване на мед в Благоевград. Бурканите с мед се нареждат на маса във формата на кръст. Върху тях се палят хиляди свещи.
Фотограф: Петър Чолаков [Great Photo Art Ltd.]

Реклама

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• 6
• 7
• 8
• 9
• 10
• 11
• 12

Поглед към "(Не)обичайната България" представя фотографът Петър Чолаков - 02 окт

Етикети

 изложба  обичаи  снимки  традиции

Топ 3

• Днес
• Този месец
• За годината

Фотогалерия: Момичетата на рали "Сливен"

Фотогалерия: Автосалон Париж премиерните концептуални модели

Фотогалерия: (Не)обичайната България на Петър Чолаков

Изпращане на галерия

Филтър

• Ново
• Коментирано
• Четено
• Препоръчано
• Бип

• 21:06

  БФС спря правата на Владимир Гаджев за неопределено време

  3 коментара

• 21:00

  Фотогалерия: Световните снимки на деня - 2 октомври 2012

  5 коментара

• 20:47

  Димитровград беше обгазен със серен доксид

  5 коментара

• 20:02

  ПАСЕ разкритикува управляващите в Русия, Москва се оплака от негативна кампания

  13 коментара

• 20:02

  Видео: Новините в 100 секунди

Реклама

Какво е RSS?

Емисия за статиите от Развлечение Емисия за коментари на статии от Развлечение

Към началото

• Вестникът
• Реклама
• Екип
• RSS
• Бюлетини
• Търсене
• Мобилен
• L!VE
• Доклад за проблем
• Помощ
• Ново

Бизнес: Капитал • Кариери • Бизнес • Ho Re Mag • Регал • Градът.bg • Одит • Foton.bg • Онлайн магазин • Блог
Новини: Дневник • Европа • Foreign Policy - България
IT: IDG.BG • Computerworld • PC World • CIO • Networkworld
Развлечение: Бакхус
In English: The Sofia Echo

• Към мобилната версия на сайта
• Facebook
• Twitter
• Google+

Дневник спазва етичния кодекс на българските медии.
© 2001 – 2012 Икономедиа АД съгласно Общи условия за ползване. Уеб разработка на Икономедиа + дизайн на Cog Graphics. Някои снимки © 2012 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.

aleriia_neobichainata_bulgariia_na_petur_cholakov/?pic=11#picture

Милчо Левиев за отчаянието преди и надеждата сега

 Милчо Левиев за отчаянието преди и надеждата сега На 17 септември, когато София отбеляза своя празник, джаз музикантът Милчо Левиев получи специалната награда на Столична община за цялостно творчество. Няколко дни преди това пианистът събра за концерт в Sofia Live Club своите ученици от тазгодишния си майсторски клас в Нов български университет. Именно преподавателската дейност беше една от причините, живеещият от повече от 40 години в САЩ музикант, да прекара част от лятото си у нас.

Важното решение да напусне страната си, и да отиде в Америка, Милчо Левиев взима през 1970 година. Днес джазменът разделя времето си между Лос Анджелис, Солун и София. На 74 той продължава да работи - да изнася концерти, да композира и да преподава.

За любовта си към джаза, за учениците си, за направения избор по соцвреме на напусне България и за управляващите страната ни сега - за всичко това е следващото интервю с Милчо Левиев - един от най-успешните ни джаз музиканти.

Какви са първите ви съзнателни спомени свързани с джаза? Кога започнахте да харесвате тази музика?

В начало аз не знаех какво е джаз. Роден съм 1937 година. Когато Втората световна война свърши през 1945 г. аз съм бил на 8. Слушах оркестъра на Глен Милър, имаше биг бенд, а самият той беше герой - загина като пилот в самолет. Неговата музика беше много популярна. Имаше една мелодия In the Mood, която така ме запали, че си я извадих. Тогава аз още не взимах уроци по пиано, но имахме пиано вкъщи, вадих си някакви неща по слух и я бях научил тази мелодия. По-късно, когато вече свирих буги-вуги, един човек ме попита: Ти знаеш ли какво свириш сега? Викам: Буги-вуги. А той ми казва: Да, ама буги-вуги каква форма е? Знаеш ли, че е блусова форма? С тази история искам да кажа, че в началото аз въобще не съм знаел какво съм свирил, не съм знаел дали се нарича джаз или поп.

Сега, когато всяко лято се срещате в Нов български университет с вашите ученици от майсторските ви класове, говорите ли си с тях за това какво е да си добър джаз музикант?

Разбира се, но думата джаз най-малко я употребявам. Говоря им за това какво е да си добър музикант. Казвам им, че няма йерархия в изкуството. Ще дам един пример с Дюк Елингтън. В края на живота си той беше написал едни Sacred Concerts. И някакъв млад журналист, с лека ирония, го бил питал: Г-н Елингтън, това джаз ли е? А той отговорил: Млади момко, има два вида музика - хубава и от другия вид! На моите студенти им казвам да не си мислят, че като са джаз музиканти са над другите. Защото има кънтри музиканти в Америка, които свирят на банджо и цигулка, и които могат да изметат един посредствен джаз музикант.

Преди повече от 40 години вие сте напуснали страната и сте отишли в САЩ. През какво минахте тогава, докато вземете това решение за себе си? И как въобще се взима подобно решение в онези времена?

Много трудно. В България едно време беше привилегия човек да излезе от страната, въпреки че това е едно от основните човешки права. Хората на Запад не проумяваха как е възможно въобще да не ти се позволява да пътуваш. Аз бях излизал на Запад и съм имал мисли да напусна страната заради препятствията, които се създаваха пред един артист, за да прави това, което той счита за добро. Дълго време ми отне, докато взема решението да напусна родината си. Та, кой напуска страната си, ако се чувства добре в нея? Бях на 33 години, в средата на живота ми, и реших да упражня това свое право без да питам за разрешение. Имах служебен паспорт, с който трябваше да се носи и командировачно. Когато тръгнах той беше без командировачно, но ме спаси известността ми. На границата ме попитаха къде е то, а аз им отговорих, че сме един състав, но аз заминавам първи, за да уредя някои неща. Офицерите бяха двама. По-старият ми вика: Какви ги разправяш ти бе? Но младият нещо му подшушна, че съм Милчо Левиев и ме пуснаха. Сигурно и двамата са ги уволнили още на другия ден.

Имаше ли сериозни последствия за хората, които оставихте тук?

Майка ми няколко пъти са я викали, като дори веднъж един й казал: Другарко Левиева, вие знаете ли, че вашият син е предател на родината си? А майка ми, която беше една мъничка и храбра женица, им отговорила: Не знам дали е предател, но знам, че е в Америка и учи американците как да играят българско хоро. Ако това не ви е известно, добавила тя. Онзи нищо не казал. Брат ми, който знаете, беше известен художник, също много пъти са го викали в милицията. Както и някои приятели. Хора от Държавна сигурност ми пращаха и в Америка. Имената на някои от тях сега дори са известни тук. Пращаха ги в къщата ми в Лос Анджелис, за да ме прослушват, както се казва.

Мислите ли често за това какъв би бил животът ви, ако не бяхте напуснали страната? Какво щеше да стане с вас, ако не бяхте отишли в САЩ?

Минавали са ми такива мисли, разбира се. Не знам дали щях да попадна в лагер например. Въпреки, че тогава лагерите не бяха като тези през 50-те години. При мен става дума за края на 60-те. Хора като мен също се и пропиваха. Някои хора направиха вътрешна емиграция като поета Борис Христов, като Радой Ралин. Аз не знам дали имах толкова сили, за да бъда вътрешен емигрант. Затова и реших да стана външен.

Какви хора ни управляват сега? Как ви изглеждат на вас хората във властта?

22 години минаха от промените и много хора се смениха за това време. Аз не съм специалист, за да ви кажа кои считам за по-добри за страната и кои не. По принцип България, не само сега, а и в 90% от случаите, се е управлявала от неподходящи хора. Хора, които интелектуално не са на достатъчното ниво, за да управляват. Хора, които са корумпирани и използват факта, че са назначени на някакво място само за личните си изгоди. Може да се каже, че това принципно е в цял свят, но фрапантните размери, до които България стига, за мен са непознати и не съм ги виждал в никоя друга страна, в която съм бил. Българите винаги са искали някой да ги оправя, а не те да се оправят сами. Не че и това го няма по света. Има го, но в някои държави хората взимат повече нещата в ръцете си. Лошото е, че българинът до такава степен е станал невярващ и скептик, че е загубил почти изцяло общественото си, гражданството си съзнание.

Единствената ми надежда е в младите хора. Те са три групи. Има такива, от които нищо няма да стане, има средни, и има едни брилянтни млади хора от нов тип, при които байганьовщината я няма. В тях ми е надеждата.

ВЕЛОАЛЕЯТА  НА САНДАНСКИ – БЕЗМИЛОСТЕН СБЛЪСЪК НА ХОРА И КОЛЕЛА

Ваня Христова

фото: Десислава Ашикова

Още с повявата си на главната улица на Сандански велоалеята предизвика огромен интерес и учудване. Повечето от хората в града очакваха веднага след нея да се появи и нещо друго, което допълнително и категорично да показва, че в очертаното с жълти ивици платно ще се движат велосипедисти. Такова нещо обаче не се появи и велоалеята продължава да не може да си извоюва позицията на място, забранено за пешеходци. Появиха се и редица конфликти – колоездачите отстояваха своето право, защитено от лентата, а пешеходците ревностно бранеха тази част от улицата с довода, че това все пак е пешеходна зона и е редно да си остане такава. Оказа се, че на места тя е и единственото сенчесто място на улицата. А в тази жега - иди че мръдни оттам слънчасалия пешеходец, за да минат тези с колелета!

Заедно с конфликтите се появиха и инциденти – блъснати деца или възрастни хора, именно на велоалеята. Това доведе до ожесточени спорове относно разумно ли е да съществува й на главната улица на града. Според пешеходците – категорично не, защото събраните на групи волосипедисти, често карат толкова неразумно, че е въпрос на време да стане някоя непоправима беля. Според колоездачите – да, защото тези, които карат колела имат своето право да се движат по главната улица на града. Стигна се до там, че групата на ГЕРБ внесе предложение до кмета на общината Андон Тотев за премахване на велоалеята и преместването й на друго по-безопасно за всички място. Отговорът на кмета и общината ще стане ясен по-нататък във времето. А дотогава спорът между пешеходци и велосипедисти ще продължи. 

Истината е, че и преди появата на велоалеята колоездачи по главната улица не липсваха, инциденти също. Още повече, че някои от момчетата с колела могат да бъдат наистина опасни и за себе си, и за околните. А и главната улица на Сандански далеч не е единственото място на което те демонстрират уменията си /включително и каране на една гума/. От друга страна велоалеята е нещо, което трябва да притежава всеки град, който има претенции, че е развит. Дали обаче мястото й е избрано правилно и дали няколко кутии с боя могат просто така, като с вълшебна пръчица, да превърнат част от главната пешеходна улица на града в зона за колела!?

Докато тези въпроси чакат своите разумни отговори пешеходци и велосипедисти ще продължат лютия спор помежду си, а реплики като: „Госпожо, бихте ли се махнали,защото ходите по велоалеята!?” и „Това е улица за пешеходци, а не спортна площадка!” ще се чуват все по-често.