На 28 април от 17:30 часа в Залата на Общински съвет ще бъде официално представена книгата
Откъс
от книгата на Георги Коцев „Из забравеното
героично минало на Мелник и Свети Врач”
Първото
читалище в с. Свети Врач (сега гр.
Сандански)
През
време на Общоевропейската война, щабът
на ІІ армия бе отседнал отначало в с.
Левуново, отдето офицерите често идваха
да се къпят в минералните бани на Св.
Врач. Командующият ІІ армия генерал
Тодоров, виждайки природните богатства
на Св. Врач, нареди да се построят
помещения за квартири и канцеларии.
Доведоха пленници сърби и италианци и
построиха в дворните места на изгорените
през 1912 год. (Балканската война)
турски къщи, паянтови сгради, ремонтираха
и престроиха съществующите в селото
минерални бани, също и оная в поленишкото
землище, находяща се над Мирото.
След
свършека на войната сградите останаха
празни. Това ни подсети за един отдавнашен
проект да бъде преместен околийския
център от гр. Мелник в Св. Врач.
Още
през хуриетските 1908 – 1912 години Околийския
общинския духовен съвет в гр. Мелник, в
който членуваше и Яне Сандански, бехме
решили, заради неудобствата и против
гръцкия фанатизъм, да изместим околийския
център. Този наши проект без възприет
и от младотурската власт.
Проектът
бе с. Склаве или с. Св. Врач. Отпочнахме
преговори с бейовете и агите на въпросните
села какви имоти ще отпуснат за българската
община и училища. Склавци бяха по-щедри,
обещаваха да дадат 250 декара, а светиврачлии
– само 50 декара. Нам окото ни бе към Св.
Врач и така, водейки преговори със
светиврачките турци, дойде войната и
всичко се осуети. Сега бе настъпил сгоден
момент, населението на Мелник бе
малочислено, изолирано от съобщителни
средства, наподобяваше нещо като място
за заточение и действително отгоре
почнаха да ни изпращат чиновници, всички
провинили се и некадърници.
В
Народното събрание по това време
представител на околията ни бе Георги
Поцков от с. Враня, аз пък бях околийски
началник. Подадох мотивиран рапорт до
Народното събрание за преместване на
центъра, където в скоро време се разреши
въпросът. Влязохме във връзка с щаба на
ІІ армия, дойдоха техни офицери и
предадоха всички постройки на околийското
управление. При разпределяне на
постройките за канцеларии на учрежденията
и жилища на чиновниците, за читалище
определихме сградата, в която се бе
помещавал офицерският стол, която
отговаряше донякъде на за целта. В това
помещение през 1919 година се даде първото
представление с пиеса „Чорбаджи
Михалаки”. Стою Николов има снимка на
лицата, които изнесоха пиесата.[…]
През
същата година се избира читалищно
настоятелство, в което влизат Галчо
Атанасов, Методи Попов – медиц. фелшер,
Костадин Караянев, Васил Ив. Велев –
секретар на окол. управл. и Атанас Давидов
– общ. кмет. Контролен съвет: Стойо
Николов, Илия Атанасов и Никола Гайгуров.
През 1922 година се избира ново настоятелство:
полковник Жечев, Никола Минцев, Катерина
Д. Константинова и Христо Кръстев. През
1926 година новото настоятелство има
следния състав: Георги Коцев – председател,
Георги Попов – касиер, Атанас Хаджипопов
– секретар, Стойо Николов – домакин и
Александър Станоев – съветник. На
годишното събрание се осмисля въпросът
да се започне строеж на читалищна сграда.
В касата е имало само 9000 лева. Почва се
усилена дейност за набиране на средства:
на именни дни се поднасят честитки,
разиграва се томболи по вечеринките,
дават представление с вход 50 лева. От
окръжната постоянна комисия е обещана
сумата 30 000 лева. при започване на
строежа. Поради недостатъчните парични
средства, взема се решение да се строи
на етапи. Първо – салона и балкона, второ
магазинчетата към главната улица, трето
– сцената и накрая читалнята и
библиотеката. Планът бил изработен от
архитект Петър Андреев от град Дупница
(днес Станке Димитров). Поради големите
парични затруднения, дружествените
членове сключват лични заеми от
Популярната банка. От томболи, уредени
с подаръци от гражданството, се вземат
30 000 лева и от окр. пост. комисия още
30 000 лева, с които средства се довършва
първия етап и на 31 декември1929 година
новата 1930 година се отпразнува в новия
салон. Събирането на средства продължава
и след една година се построяват
магазинчетата, а след други две – и
сцената. Библиотеката и читалнята се
построиха след 9 септември 1944 година от
народната власт. Селището тогава
наброяваше 2700 души, та читалището е
задоволявало просветните нужди на
населението му. Но дори и до наши дни,
когато броят на жителите се увеличи
над 15000 души, още продължава да бъде
просветно огнище на родолюбие и
българщина.
За
всички операции в миналото, заседания,
дарения, се водила протоколна книга,
както и счетоводни документи, които са
изгубени.
Георги
Коцев
10.1.
1968 Сандански
Няма коментари:
Публикуване на коментар